Вход

Потребител

Парола



Забравена парола?
Натиснете тук за нова.

Историческа справка

Историческа справка за Община Лозница





     Гласът на миналото донася до нашето време легендата с тропота на конски копита и с онова тайнство, което векове наред Лудогорието крие ревниво под всеки камък, в утробата на всяка могила, в дълбините на всеки кладенец. 
     Наоколо било гора-гъста, едва проходима, стъпила върху богат чернозем с много, много здравец под дърветата. С оня зелен, широколистен здравец, който поверието в този край свързва с лек против чумата, с човешкото здраве изобщо. Първите,дошли на това място, видели пасищата. Задимява накладеният огън и започват да изправят снаги къща подир къща. Други търсят по-закътани места за живеене, далече от набезите на разбойници и войска, а тези изграждат село на кръстопът. Седем пътя се проточват седем посоки. Единият път тръгва за днешния град Търговище, другия за Шумен, останалите - за селата Трапище, Синя вода, Съединение, Манастирци, Ловско.
      Кой пръв е изрекъл името на новото селище, не се знае.
     Столетията го пренасят до нас като КУБАДЪН, възел на седем пътя.
     Много владетели после го владеят, много огън и сеч вижда, докато се сбъднат думите на оня мъдрец, който рекъл: ”Този дол, дето е разсякъл селото на две, трябва от човешка ръка да се запълни. Изчезне ли той, ще изчезнат и мъката, немотията и теглото!”
     Деца се раждали за да не видят слънце, ручеи бликали, за да пресъхнат под стъпките на поробителите. Жива остава само вярата. Ятаган я сече - оживява, на огън я горят – възкръсва. По-голяма и по-силна става.
     Долът го няма сега. Хората го запълват със задружен труд. Шепа по шепа, ден и нощ. Пазят се само легендите и споменът за миналото.
     Наслоени един върху друг като страници на историята са старите пътища, водещи към някогашен Кубадън. Всеки от тях има своя съдба, проправен от една или друга цивилизация, оставила нещо след себе си в земята на Лознишката община – ту глинен съд, ту оръдие на труда или керамични предмети, хоросан тухли, градивен камък. Открити са църковни принадлежности, основи на църква. При направата на шосето Лозница – село Ловско са намерени напълно запазени глинена кана, амфора, кандилница. Под асфалта на същото шосе лежат основите на  древна жилищна постройка с размери 28 на 18 метра. Оттам е изваден и надгробен камък с надпис на латински език. След разчитането му е установено, че е запазил тленните останки на знатен тракиец. Безспорно на това място през IV–V век е съществувало римско селище. Следи от старобългарско селище, съществувало около VII–XI век, са открити в местността  “Чучура”, на около километър североизточно от Лозница. Доказателство за това е добре запазена старобългарска керамика.  От онова древно време са и надгробните могили, пръснали се като огромни зърна в нивите и гоите на общината. Тайните на повечето от тях все още не са разгадани.
      За пръв път официално селището Кубадън се споменава в един регистър от 24 декември 1573 година. През 1877 година в Санкт – Петербург /Ленинград/ излиза трудът на руския учен В. Теплов “Материалы для статистики Болгарии, Фракии и Македонии”. От него се разбира, че по онова време в Кубадън има шестдесет и шест домакинства. Богатата природа и удобното местонахождение привличат двадесет и пет години след Освобождението погледите на преселници балканджии. Затрополяват техните каруци по криволичещите пътища на Лудогорието. Великденските празници през 1907 г. започват с буйно хоро на селския мегдан. Разнася се волното “иху” на първите двадесет и пет преселили се тук семейства.
     Будните и предприемчивите преселници, дошли главно от Великотърновския, Троянския и Ловчанския край, бързо възвръщат народните традиции и укрепват българския дух. Скоро идва и жаждата за училище. Решават на първо време да се построи малка училищна сграда с канцелария за учителите. Проектът е дело на майстор Михаил,а общината задължава всеки семеен мъж да направи по шестдесет кирпича, да докара по две коли камъни, да даде още по два дена безплатен труд и по деветнадесет лева. И въпреки, че всички се отзовават и помагат, средствата не стигат. Майстор Михаил продава една своя нива от седем декара, влага парите в строежа и скоро след това училището е завършено. Годината е 1908.
     Осемдесет и седем деца от първо до четвърто отделение огласят стаите му. Учители са Пенчо Кючюков и Стефан Чакъров. През зимана на 1909 г. Пенчо Кючюков организирал  вечерни курсове за ограмотяване на възрастните. През 1912г. пак той дава идея да се създаде местно читалище. В търсене на “по-добра пръст” от Балкана дошли още семейства, умножили се децата. А средства за строежи на обществени сгради все нямало. Отделят една от училищните стаи и слагат над вратата надпис “Народно читалище “Пробуда” – село Кубадън”. По същото време отварят дървени капаци две бакалници, кръчма. Продава се главно сол, газ, кибрит, басма. Неделен ден писва гайда, излизат на хоро моми и момци. Притъмнее ли, грейва като малко слънце в читалището газена лампа, изнасят се на нейната светлина сказки, ученически програми, едноактни пиеси. Будно за доброто и проглеждащо за истината, населението на Кубадън скоро решава да издигне основите на самостоятелна, съобразена с тогавашните нужди читалищна сграда. Две години след лятото на 1930 г., току-що започнат, строежът замира. Отново липсват средства. Едва през 1936 г., с участието на всички жители, най-после е сложен покривът. Донасят и най-необходимите мебели. Много помага в това начинание образуваната петнадесет години по-рано кредитна кооперация, която отпуска заеми с по-ниска лихва от тази на банката и на лихварите. Скоро става ясно, че дадените средства за построяването на читалището не са отишли на празно с всеки изминат месец дейността в него се множи. Годишно се играят осемнадесет до двадесет и шест пиеси, учениците изнасят концерти.
     За младите хора се уреждат забави, сказки и събирания. Публиката дълго помни и повтаря репликите на артистите самодейци от “Обесването на Васил Левски”, “Дядо Кольо кметува”, “Хан Татар” и др.
     През октомври 1934 г. името Кубадън е сменено официално в документите. Причините са две. Първо, приема се, че Кубадън е турска дума и жаждата за чистота на българския език кара по-будните селяни да мислят за ново име. Втората причина е свързана с прочутата по онова време американска лоза, пренесена и хванала корен за първи път именно тук, в земята на Лудогорието. Тя подсеща и за новото име на селището – Лозница.